Наистина не схващам разликата между put away и put back. Сигурно е някоя тънка уловка, която едва ли ще схвана до няколко часа. Хубавото е, че не изпитвам нужда да ми пука. Сутринта като станах и ми беше ужасно депресарско, че буквално минавах през живота, часовете, докато не установих, че е толкова тъпо, колкото и самия факт, че си позволявам да се чувствам така. В крайна сметка нещата си идват на мястото и всеки получава каквото заслужава. Поне ми се иска да е така. Затова си обещах да не се ядосвам за 'приятели', училище или подобни неща. Вместо това зарязвам домашни и се отдавам на Roxette, водейки поредния ненужен разговор. И така ми се иска да е лято. Просто да се събудя и е да краят на юни. 11 клас зад гърба ми, съучениците, гимназията, гадните коридори, домашни, уроци... а само лято. Лято. И да е много горещо. За предпочитане е пред другите... характеристики на ада.
Искам си freak town. Искам да не ми пука. Искам да се усмихвам по-често. Защото ми омръзна да оправям света. Искам себе си да из...дялкам по-добре, а пък после ще му мисля за планетата, нали? Искам да видя къде ще свърши всичко.
И ми писна всеки да ми търси сметка какво правя. Как го правя. Или защо. Или кого лъжа.
Майната му на В С И Ч К О.
Пет седмици. Без ден.
Само толкова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар