Life is short. ?

You keep on asking this thousand times at thousand different ways in your head.
There is no universal answer,as you might known...

***

Cookies, strawberry,vanilla,almond,chocolate ice-cream,rice chocolate, ice coffee, mineral water, waffles, olives, fish.
No,this is not a menu order. Now add some school paper work,books,a bit of drawing (unsuccessful though), photographs, sea, beach, sand, sun, rain, yoga and different emotions.
/... /

Please, have a worthy,insightful,respectful, intellectual, moral, ethical, compassionate, content living.

you were made to go out and get hurt

Лятна ваканция и отчайващо много боклуци, чакащи да бъдат качени на тавана, заедно с ненужни учебници, спомени и куп хартия за чичкото, който сменя контейнерите. Цял месец с безсмислени филмчета, сериали, епизод след епизод и ненормална доза Кинг, кавги с не-точно-приятели. Доста щастие, сълзи, безсънни нощи и кошмари, понякога и хубави сънища. Разбрах, че не мога да познавам никого истински. Хем е изненадващо и прекрасно, хем убийствено и като гръм от ясно небе.

falling skies

Сериалите са депресиращи боклуци. След един епизод вече съм напълно готова да си 'тегля въжето', както се казва или просто да полетя от втория етаж с не-особено-меко приземяване. Nice, a? Затова изтрих старите и си търся нови. Добре, че поне краят на света ме забавлява. Сигурно има и нещо добро в тях, само че аз не го виждам. Слава на небесата, че USA правят и по-свестни неща от каращи-я-да-се-самоубиеш-One-tee-hill, иначе е свършено с мен в следващите два месеца и към 20тина дни. Но шанс, предполагам?

И мисля, че Голямата машина/големият брат/или който-и-да-е, трябва да забрани сънищата. Не е здравословно от толкова рано сутрин да започваме с размишления какво, защо, ама как, ама кой, кога и подобни. Втора стъпка към въжето.

А най-лошото е, доктор Куин се тегли ужасно бавно.
Но, разбира се, това е съдба. За да имам време да си напиша есето по философия. Защото очевидно отговорът на въпроса какво не може да се каже с език, е съвсем прост: НИЩО. Дори не мога да опиша хубаво възмущението си от... ами всичко.

A reason (standing on the cliff).

Depression is my lifestyle.

Especially when I realized that I am simply born with it.This made me feel really good.So good that I lost any hope of being 'fixed'.But this is not something I care about anymore.
...
I also realised that I hate insecurity.I hate being insecure in myself,the people around me,the world,the future,the life in general. I hate not knowing that I am in control of the situation,of my life.But it happens.Sometimes you are meant not to control everything.You are meant to be prepared for everything.You are meant to find a point where there are no reasons.You need to keep on.
Sometimes I should learn.Learn how to be a better person and how to take care of myself.
Of course all these written things have nothing to do with knowing what life is.Noone knows what life is.But what I can try is to find what MY life is. And,yes, control it.

...cause I simple love controlling...it.

she's got the l o o k .

Наистина не схващам разликата между put away и put back. Сигурно е някоя тънка уловка, която едва ли ще схвана до няколко часа. Хубавото е, че не изпитвам нужда да ми пука. Сутринта като станах и ми беше ужасно депресарско, че буквално минавах през живота, часовете, докато не установих, че е толкова тъпо, колкото и самия факт, че си позволявам да се чувствам така. В крайна сметка нещата си идват на мястото и всеки получава каквото заслужава. Поне ми се иска да е така. Затова си обещах да не се ядосвам за 'приятели', училище или подобни неща. Вместо това зарязвам домашни и се отдавам на Roxette, водейки поредния ненужен разговор. И така ми се иска да е лято. Просто да се събудя и е да краят на юни. 11 клас зад гърба ми, съучениците, гимназията, гадните коридори, домашни, уроци... а само лято. Лято. И да е много горещо. За предпочитане е пред другите... характеристики на ада.
Искам си freak town. Искам да не ми пука. Искам да се усмихвам по-често. Защото ми омръзна да оправям света. Искам себе си да из...дялкам по-добре, а пък после ще му мисля за планетата, нали? Искам да видя къде ще свърши всичко.
И ми писна всеки да ми търси сметка какво правя. Как го правя. Или защо. Или кого лъжа.
Майната му на В С И Ч К О.

Пет седмици. Без ден.
Само толкова.

you don't know what love is, you just do as you told

Ако още някой ми каже, че след една година прекрасната гимназия ще ми липсва, е, с удоволствие ще го приветствам с 'добре дошъл' в МОЕТО училище, МОЯ клас и с МОИТЕ съученици. Те са толкова милички и сладички, че сърцето ми се къса при мисълта как ще си тръгна след 12 месеца. Дори лично ще го разведа из сградата, ще го запозная с любимите ми учители. И ще се наслаждавам на пораждащата се агония в очите...

Изморена съм.
От Дарвин, еволюция, палеонтологичната история на човека, хомо сапиенс, Втората световна война, стереометрия, контролни, тестове, класни работи, класен ръководител, клас.
И от инфантилните дечица, бягащи между чиновете, чудещи къде да се наврат.
От цялото тъпо и сиво ежедневие, което не ми дава да дишам, дори да мърдам СВОБОДНО. Да си чета книжките, да си гледам готините сериали и да спя по цял ден, или поне да дремя с чаша чай. Няма такива опции.
Но да. Със сигурност след година ще ми липсва всичко това...

И мразя Рияна. Да си научи проклетото име и да престане да пита!!!

Throw yourself away and you'll feel worse than better.

I am sick of the stupid university.
Sick of the brainwashed department.
Sick of the damn lecturers who give further arrangements AFTER I've already submitted my coursework.
SICK of their stupid marking based on nothing.
Sick of their non-significant 'importance'.
Sick of how they claim we wouldn't be able to graduate and pass next year.
Sick of their major sickness.
Sick of my major sickness caused by their major sickness.
Sick of how I am not going to have real life next year because of them.
How I should spend whole year doing only their stupid brainwashed work.
How I will not do what I really love.
Sick of my damn choice.
Sick of my mistake for which I pay every single day.
...
S-i-c-k o-f a-l-l.

Because it's all about...

...homeless cats,monkeys,weed dreams and Beatles...

Just an intorucing post in OUR brand new pounchbag. Not like there aren't any things you can be mad about.There are.You don't want to count.You can be mad about the damn hill which takes your breath LITERALLY away while walking it. You can (actually I can, be mad) about the small town where I can't find place to stay. Or the stupid research seminar which I skipped,cause let's face it: I didn't want to be mad at it after attending.Cause they all are brainwashed idiots and all they wanna do is brainwash you.

P.S. This is NOT a complaining. This is simply a way of showing our attitude.Cause,trust me, we ALL have one.And it is damn bad.

it's all about the HOMELESS cats!

[16:26:04] Lenny каза: vuh dudeee trqq si napraim edin ob6t blog i da pi6em angry ne6ta sre6tu sveta
[16:26:29] Whatsername каза: :D
[16:26:30] Whatsername каза: aide

И така започна всичко...
Докато тайно moi се възмущаваше от една обща позната, чийто литературен талант определено НЯМА край (ако изобщо има и начало, хм?) и големият шок от факта какъв псевдоним си е избрала.  А после премина през двата вида амнезия, докато стигнем до готините глухарчета, Бийтълс и опитите ми да отложа голямото си учене по география. *sad lenny*