falling skies

Сериалите са депресиращи боклуци. След един епизод вече съм напълно готова да си 'тегля въжето', както се казва или просто да полетя от втория етаж с не-особено-меко приземяване. Nice, a? Затова изтрих старите и си търся нови. Добре, че поне краят на света ме забавлява. Сигурно има и нещо добро в тях, само че аз не го виждам. Слава на небесата, че USA правят и по-свестни неща от каращи-я-да-се-самоубиеш-One-tee-hill, иначе е свършено с мен в следващите два месеца и към 20тина дни. Но шанс, предполагам?

И мисля, че Голямата машина/големият брат/или който-и-да-е, трябва да забрани сънищата. Не е здравословно от толкова рано сутрин да започваме с размишления какво, защо, ама как, ама кой, кога и подобни. Втора стъпка към въжето.

А най-лошото е, доктор Куин се тегли ужасно бавно.
Но, разбира се, това е съдба. За да имам време да си напиша есето по философия. Защото очевидно отговорът на въпроса какво не може да се каже с език, е съвсем прост: НИЩО. Дори не мога да опиша хубаво възмущението си от... ами всичко.

A reason (standing on the cliff).

Depression is my lifestyle.

Especially when I realized that I am simply born with it.This made me feel really good.So good that I lost any hope of being 'fixed'.But this is not something I care about anymore.
...
I also realised that I hate insecurity.I hate being insecure in myself,the people around me,the world,the future,the life in general. I hate not knowing that I am in control of the situation,of my life.But it happens.Sometimes you are meant not to control everything.You are meant to be prepared for everything.You are meant to find a point where there are no reasons.You need to keep on.
Sometimes I should learn.Learn how to be a better person and how to take care of myself.
Of course all these written things have nothing to do with knowing what life is.Noone knows what life is.But what I can try is to find what MY life is. And,yes, control it.

...cause I simple love controlling...it.