Сериалите са депресиращи боклуци. След един епизод вече съм напълно готова да си 'тегля въжето', както се казва или просто да полетя от втория етаж с не-особено-меко приземяване. Nice, a? Затова изтрих старите и си търся нови. Добре, че поне краят на света ме забавлява. Сигурно има и нещо добро в тях, само че аз не го виждам. Слава на небесата, че USA правят и по-свестни неща от каращи-я-да-се-самоубиеш-One-tee-hill, иначе е свършено с мен в следващите два месеца и към 20тина дни. Но шанс, предполагам?
И мисля, че Голямата машина/големият брат/или който-и-да-е, трябва да забрани сънищата. Не е здравословно от толкова рано сутрин да започваме с размишления какво, защо, ама как, ама кой, кога и подобни. Втора стъпка към въжето.
А най-лошото е, доктор Куин се тегли ужасно бавно.
Но, разбира се, това е съдба. За да имам време да си напиша есето по философия. Защото очевидно отговорът на въпроса какво не може да се каже с език, е съвсем прост: НИЩО. Дори не мога да опиша хубаво възмущението си от... ами всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар