you don't know what love is, you just do as you told

Ако още някой ми каже, че след една година прекрасната гимназия ще ми липсва, е, с удоволствие ще го приветствам с 'добре дошъл' в МОЕТО училище, МОЯ клас и с МОИТЕ съученици. Те са толкова милички и сладички, че сърцето ми се къса при мисълта как ще си тръгна след 12 месеца. Дори лично ще го разведа из сградата, ще го запозная с любимите ми учители. И ще се наслаждавам на пораждащата се агония в очите...

Изморена съм.
От Дарвин, еволюция, палеонтологичната история на човека, хомо сапиенс, Втората световна война, стереометрия, контролни, тестове, класни работи, класен ръководител, клас.
И от инфантилните дечица, бягащи между чиновете, чудещи къде да се наврат.
От цялото тъпо и сиво ежедневие, което не ми дава да дишам, дори да мърдам СВОБОДНО. Да си чета книжките, да си гледам готините сериали и да спя по цял ден, или поне да дремя с чаша чай. Няма такива опции.
Но да. Със сигурност след година ще ми липсва всичко това...

И мразя Рияна. Да си научи проклетото име и да престане да пита!!!